Енциклопедия на Пептидите

5-Amino-1MQ — малка молекула, инхибитор на NNMT

5-Amino-1MQ е малка органична молекула (не пептид), инхибираща ензима никотинамид N-метилтрансфераза (NNMT) в мастната тъкан — механизъм, напълно различен от рецепторните пептидни модели в каталога. Изследователската категория е сравнително млада, систематично характеризирана едва от средата на 2010-те. Към момента не са открити публикувани клинични изпитвания при хора — цялата налична литература е от мишки и клетъчни култури.

AHK-Cu — меден трипептиден комплекс (Ala-His-Lys)

AHK-Cu е меден трипептиден комплекс, структурен вариант на по-познатия GHK-Cu — двете последователности се различават само с една аминокиселина (аланин вместо глицин). Изследван е предимно в органна култура на човешки косъмни фоликули, с по-тясна насоченост към скалпа, за разлика от по-широко изследвания GHK-Cu. Характерният му син цвят идва от координирания в структурата меден йон (Cu²⁺).

AOD-9604 (GH Fragment 176-191)

AOD-9604 е синтетичен фрагмент от С-крайния участък (аминокиселини 176-191) на човешкия растежен хормон. Изолиран е специално заради запазена липолитична активност, без пълния растежен ефект на цялата GH молекула. Изследван е в клетъчни и животински модели за роля в липидния обмен и телесната композиция. Разработен от австралийската компания Metabolic Pharmaceuticals; въпреки обещаващи по-ранни находки, по-мащабна фаза 2b клинична програма е прекратена без публикувани резултати в рецензирано издание.

BPC-157 + TB-500 — комбиниран тъканен изследователски модел

Комбинация от два пептида, насочени към различни фази на тъканната адаптационна каскада — BPC-157 се свързва предимно със сигналната и съдовата фаза (ангиогенеза), докато TB-500 е по-тясно свързан с клетъчната фаза (миграция чрез актинова динамика). Не е открито публикувано контролирано клинично изпитване на самата комбинация — литературата разглежда компонентите поотделно.

CJC-1295 No DAC + Ipamorelin — комбиниран GH пулсов модел

Комбинация от два независими GH-секретагога, действащи през различни рецептори и различни аспекти на пулсовата секреция — CJC-1295 No DAC (GHRH рецептор) се свързва предимно със силата (амплитудата) на всеки импулс, докато Ipamorelin (грелинов рецептор) се свързва предимно с честотата им. Изборът именно на No DAC варианта (а не DAC) осигурява съвместим, кратък времеви профил между двата компонента.

CJC-1295 DAC — GHRH аналог с удължена фармакокинетика

CJC-1295 DAC е модифициран GHRH(1-29) аналог с добавена DAC група (Drug Affinity Complex), която се свързва обратимо с albumin в кръвта. Именно тази модификация удължава времето на престой в изследователския модел от минути (при немодифицирания GRF) до няколко дни — една от малкото GHRH молекули с публикувано фаза 1 клинично изпитване при хора, потвърждаващо полуживот от порядъка на 5.8-8.1 дни.

Cagrilintide (AM833) — дълготраен амилинов аналог

Cagrilintide е синтетичен, ацилиран аналог на амилин — хормон, естествено съсекретиран с инсулин от бета-клетките на панкреаса. Действа като неселективен агонист на амилиновите рецептори (AMYR) и калцитониновия рецептор (CTR), различен от GLP-1 пътя. Изследван е самостоятелно и в комбинация със semaglutide за модели на ситост и енергиен прием. Изследван е предимно в комбинация със Semaglutide (проект CagriSema) — пример за съчетаване на два напълно независими рецепторни пътя, водещи до сходна тема (ситост), в един изследователски модел.

GHRP-2 (Pralmorelin)

GHRP-2 е синтетичен хексапептид от групата на растеж-хормон-освобождаващите пептиди (GHRP), действащ като агонист на грелиновия рецептор (GHS-R1a). Изследван е за стимулиране на хипофизна GH секреция, с по-широк ендокринен профил (включително частично засягане на кортизол) спрямо по-селективни GHRP молекули. В Япония е одобрен и използван клинично като диагностичен тест за дефицит на растежен хормон при деца — един от малкото GHRP с реално регулаторно приложение.

GHRP-6 — референтен GHRP хексапептид

GHRP-6 е един от най-ранните и най-добре характеризирани представители на GHRP групата — синтетичен хексапептид, действащ през грелиновия рецептор (GHS-R1a). Изследван е за GH секреция, а в литературата се откроява и с изразен апетитен компонент, отделен от растежно-хормоналния ефект. Един от най-ранните представители на цялата GHRP категория, синтезиран от фармаколога Сирил Бауърс в Университета Тулейн през 80-те години на XX век — молекулата, поставила началото на изследователското направление.

Glutathione (GSH) — трипептиден клетъчен антиоксидант

Glutathione е трипептид (глутамат-цистеин-глицин), произвеждан самостоятелно от почти всяка клетка — за разлика от повечето антиоксиданти, получавани отвън. Изследван е чрез съотношението между активната (GSH) и окислената (GSSG) си форма — установен маркер за клетъчния редокс баланс. Открит е през 1888 г., но точната му структура е характеризирана едва през 1921 г. от Фредерик Гоуланд Хопкинс, по-късен нобелов лауреат.

Gonadorelin — синтетичен GnRH декапептид

Gonadorelin е синтетичен декапептид, структурно идентичен на естествения GnRH — хормона, чието откриване през 70-те години е кулминацията на едно от най-ожесточените научни съперничества на XX век (Роже Гийомен срещу Андрю Шали), завършило със споделена Нобелова награда през 1977 г. Изследователски ключова характеристика: постоянна експозиция парадоксално потиска HPG оста, докато само пулсов режим на въвеждане я поддържа активна.

Hexarelin — GHRP с допълнителен CD36 механизъм

Hexarelin е мощен синтетичен хексапептид от GHRP групата, действащ през грелиновия рецептор (GHSR-1a). Откроява се сред другите GHRP молекули с необичайно допълнително свойство — директно взаимодействие с рецептора CD36, участващ в усвояването на мастни киселини от сърдечната тъкан, отделно от растежно-хормоналната ос. Именно това е отворило самостоятелна изследователска линия в сърдечно-съдов контекст.

IGF-1 LR3 (Long Arg3-IGF-1)

IGF-1 LR3 е модифициран вариант на естествения IGF-1 — с добавени 13 аминокиселини от B-домейна на проинсулин в N-края и заместен аргинин на трета позиция. Тази двойна модификация рязко намалява свързването му с транспортните IGF-свързващи протеини (IGFBP), които иначе ограничават колко от естествения IGF-1 е активен — правейки LR3 значително по-биодостъпен в изследователски модели. IGF-1 самò исторически е бил познат под името „соматомедин C“.

KPV — C-краен трипептиден фрагмент на α-MSH

KPV е трипептид (лизин-пролин-валин), представляващ най-краткия активен C-краен фрагмент на α-MSH. За разлика от изходната молекула, изследователският му ефект се запазва частично дори без функционален меланокортинов рецептор — изследвания сочат, че навлиза в клетките през друг транспортен механизъм (PepT1) и действа основно чрез потискане на NF-κB сигнализацията, а не през класическите MC рецептори.

Kisspeptin-10 — активен фрагмент на KISS1 гена

Kisspeptin-10 представлява последните 10 аминокиселини от по-дългата естествена молекула Kisspeptin-54 — фрагмент, установен като активната част, отговорна за свързването с рецептора KISS1R. Действа с едно ниво над GnRH в HPG каскадата, стимулирайки самото му освобождаване. Любопитен факт: генът KISS1 е кръстен на град Хърши, Пенсилвания — родното място на изследователския екип, идентифицирал го.

MOTS-c (Mitochondrial Open Reading Frame of the 12S rRNA-c)

MOTS-c е 16-аминокиселинен пептид с необичаен произход — кодиран в митохондриалната, а не в ядрената ДНК на клетката (в 12S рРНК гена). Открит през 2015 г., принадлежи към категорията „митохондриално-производни пептиди“ (MDP). Изследван е за роля в активирането на AMPK, клетъчния енергиен метаболизъм, инсулиновата чувствителност и адаптацията при физическо натоварване. Секвенцията му е забележително консервирана между 14 различни вида, включително човек и мишка — индикация за еволюционно съществена функция.

NAD+ (Никотинамид Аденин Динуклеотид)

NAD+ е коензим, централен за клетъчния енергиен метаболизъм и редокс реакциите — не пептид, а малка молекула. Открит е още през 1906 г. от Артър Харден и Уилям Йънг, първоначално наречен „козимаза“. Служи като задължителен кофактор за активността на сиртуините — семейство ензими, първоначално характеризирани чрез изследвания на удължен клетъчен живот в дрожди.

Oxytocin — нонапептиден неврохормон

Oxytocin е естествен нонапептид (9 аминокиселини), действащ през собствения си рецептор (OXTR). През 1953 г. е първият пептиден хормон, синтезиран изцяло по химичен, а не извлечен от животинска тъкан път — постижение на Винсент дю Виньо, за което по-късно получава Нобелова награда. Изследван е и централно (социално поведение), и периферно (маточни контракции) — с изключително кратък плазмен полуживот от порядъка на минути.

PEG MGF — пегилиран вариант на Mechano Growth Factor

PEG MGF е пегилирана (химически удължена) версия на MGF — алтернативен сплайс-вариант на IGF-1 гена, локално експресиран в мускулна тъкан при механично натоварване. Биологията на MGF остава предмет на научен дебат — независима лаборатория (Fornaro и колеги, 2014 г.) не открива ефект на синтетичния MGF пептид върху мускулни стволови клетки, противоречащо на по-ранни положителни находки.

PT-141 (Bremelanotide) — селективен MC4R агонист

PT-141 е синтетичен пептид, произлизащ от същата изследователска програма в Университета на Аризона (Виктор Хруби), която създава и Melanotan II. За разлика от неселективния профил на Melanotan II, PT-141 е насочен избирателно към меланокортиновия рецептор MC4R, свързан с централна невроендокринна сигнализация, а не с периферна пигментация. По-късно е доразвит фармацевтично под името Bremelanotide.

Retatrutide (LY3437943) — тройна инкретинова агонист молекула

Retatrutide е синтетичен 39-аминокиселинен пептид, проектиран като едновременен агонист на три различни рецептора — GIP, GLP-1 и глюкагоновия рецептор (GCGR). Изследван е в клетъчни, животински и клинични модели (фаза 2) за метаболитна сигнализация, липолиза и енергиен разход. Структурата включва липидна модификация (мастнокиселинна верига), удължаваща фармакокинетичния профил до седмична изследователска рамка. Представлява трето поколение инкретинови изследователски молекули — след едно-рецепторния Semaglutide и двурецепторния Tirzepatide, разширявайки стъпаловидно обхвата към трети независим рецепторен път.

SS-31 (Elamipretide) — ароматно-катионен митохондриален пептид

SS-31 е кратък тетрапептид (само 4 аминокиселини), проектиран по необичаен принцип — редуващи се ароматни и положително заредени остатъци, включително D-аргинин за устойчивост на ензимно разграждане. За разлика от повечето изследователски пептиди, действащи през повърхностен клетъчен рецептор, SS-31 директно се насочва към кардиолипин — липид във вътрешната митохондриална мембрана. Произлиза от изследователска програма в Университета на Корнел от края на 90-те години.

Sermorelin (GRF 1-29) — немодифициран активен GHRH фрагмент

Sermorelin представлява първите 29 аминокиселини на естествения 44-аминокиселинен GHRH хормон — най-късата верига, запазваща пълната му биологична активност. Историческата фармацевтична версия (Geref) е одобрена и клинично прилагана за диагностика на дефицит на растежен хормон, преди да бъде изтеглена от пазара в САЩ през 2002 г. по търговски, а не по причини, свързани с безопасност.

Tesamorelin — стабилизиран GHRH аналог

Tesamorelin е синтетичен, химически стабилизиран аналог на пълната GHRH молекула. За разлика от по-краткия фрагмент Sermorelin, изследователският му профил включва изразен метаболитен ъгъл — специфично насочен към висцералната (коремната), а не подкожната мастна тъкан. Фармацевтичната му версия притежава пълна фаза 3 клинична програма при хора за конкретно медицинско показание.

Thymalin — стандартизиран полипептиден комплекс от телешки тимус

Thymalin НЕ е единична молекула, за разлика от повечето записи в този речник — той е стандартизиран комплекс от няколко полипептида с ниско молекулно тегло (~1,000–10,000 Da), извлечени чрез мека киселинна екстракция от телешка тимусна жлеза. Разработен от Владимир Хавинсон в Санкт Петербург. Важно разграничение: Thymalin е структурно различен от Thymosin Alpha-1 (единична, точно дефинирана 28-аминокиселинна молекула с отделен произход) и от Thymogen (единичният Glu-Trp дипептид, изолиран именно от комплекса Thymalin).

VIP (Vasoactive Intestinal Peptide)

VIP е естествен 28-аминокиселинен невропептид, открит през 1970 г. от Сами Саид и Виктор Мут заради съдоразширяващите си свойства. Изследователският му обхват впоследствие се разширява значително — от синхронизацията на молекулярния часовник в супрахиазматичното ядро (SCN), през ролята му в REM фазата на съня (изследвана още от 1984 г.), до имунна модулация през рецепторите VPAC1/VPAC2 — споделени отчасти с родствения пептид PACAP.